Бавно стичаща се вода.К-а-п.Търкулва се от горе на долу,
Кога минаха пет дни(?) и прелива.
Есента е нежна, нежна, убийствено, а аз съм в цветовете й. Диша в зелено- златистото махагонено листо, в горите на два километра от Гърция; в стените на Византийската крепост и каменна гробница някъде до Свиленград.
Задушница.
Денят на мъртвите е слънчев, гробищата са пълни.
Неравният път, обиколен с оголена есен, дървесна плът и небе.Синьо.
После бяхме в града-розово-слънчев, пълен със синеоки същества, пихме вино в дървена квартална гостилница; затоплих се от кехлибарените лозя и обратно...
Стъмни се.В Хасково останахме час. Говорихме дълго, за пръв път отчуждени.
Последните дни проспахме с луканка, вино и сладолед пред монитора с филми.Навътре зад стените на нашата стая.Навън-мъгла.Двупосочна интровертност.
Днес се събудих по- добра, щом стъпвах там, където като дете си играл...