Дете.
Но няма да имам пет години.
Дотогава ще си заминала, или ще си се омъжила, или ще си взела Правилното Решение, или нещо също толкова хубаво...
Дотогава ще си сглобила всички малки перца, които толкова дълго си губила, събирала и мачкала по кьошета, джобове и пликове за писма. И ще те виждам някъде далече, далече Горе, като един малък Икар, над слънцето...
Дотогава така и няма да съм се откъснала от живота, нанизан до пръсване с безполени мъниста и кръпки.
Дотогава ще има резерват за такива като теб, където ангелите ще бъдат пазени от недовършеци като мен.
Дотогава няма да съм научила Какво и Защо.