Ще остане близо, много, много близо. Направо отвъд. Отвъд спомена, отвъд реалността, отвъд истинността на всички неща, които имат значение - всеки миг, всеки ден, всеки поет дъх.
Приятел. Знаеш ли какво значи? Толкова мен, колкото всеки път в който си казвам, че няма начи да няма начин. Толкова колкото съм аз самата мен. Когато ме няма, когато се уморявам, когато искам да се откажа.
Забава. Развлечение. Занимавка за несвободното време. За тогава когато делника е разтегнат, като омалял пуловер, от проблеми. До скъсване на преждата, до изтъняване на всички съпътсващи мисли, до изкистализирало желание, по-силно от това да продължиш. Не ми е възможно да сложа прилежния надпис "Отминал" и да довърша дневника си с полу-усмивката, че съм го направила, за да си спомням някога.
Бъдещето ми е в дланите. Времето няма никакво значение заради две неща. Нито един жив смс, в смисъл. Ненаредена кореспонденция. Хиляди мисли търкулнати по склона за някога, което никога няма да дойде, защото никога продължава точно 20-тина дена. Говоря със себе си, заради това не ми е нужно да говоря. Зарядът е в изтощението, да се позная каквато никога не съм била.
Обичам всеки, които ми е помогнал да стигна до тук.
Въпреки разкървавените тленности.