Трудно е да пишеш, когато времето ти напомня непрекъснато колко е ценно, зашлевявайки те с крясъци...
Сряда вечерта беше изконсумирана на студено отново на астрономическия покрив в университетския център за космически изследвания.Весело. Въпреки облаците и алкохолните изпълнения на физици. Въпреки, че се борих с гневната навалица в очукания икар, заради чудовищното му едночасово закъснение…
А днес...Събудих се с особено гъделичкащо чувство на пълнота;последваха обичайните телефонни разговори, библиотеката, поглъщаща недописаните ни домашни, където в почивката се полигавихме с колеги...
После внезапно се възбуди желанието да отида в музикалния театър за една отморяваща оперета,(каквато и се оказа).Весело.Въпреки, че свърших с лабораторията в 18,30 и пръстите ми миришеха на бромирана киселина, а трябваше да съм на театъра в 19,00.После ужасно задръстената семинария с псуващи се едни други шофьори, позеленели от чакане ватмани...Нямаше начин да стигна по този начин.На Хемус си плюх на петите и (не знам как) в 18,59 бях там; състезавах се с транспорта и спечелих.
Времето не спира да тече, самоубиващо се с неговото антивреме.
Сега отново съм в къщи на топло, ядох пиле със зеле и ще спя.Ще спя, както никога.....