всеки път е едно и също.пак идва понеделник и пак work и пак хубави а понякога и плашешти спомени.поредното ''откъсване'' от деиствителността,и поредното завръщане в големия град и тълпите хора и това странно чувство че не си за това място.и пак свикваш с хората...защото така трябвало.