От бикините преди да минат годините, които тази година забравих да преброя, се откъсваха тънки, обло-цилиндрични-мръснобели, фини ластичета. сепарирането им на части ми причиняваше болка. дъвченето им пълнеше междузъбните ми пространства с дъх на гума и допир на меки песъчинки. страшно неприятно.
забравих за какво написах за тези ластици. нямам сили да се напрегна да усетя тръпчивто недоволство, че мисълта ми изчезва когато си иска и се връща в най-неподходящите моменти.
сега времето се разтегля. сега си е разтеглено, някъде от около четири дена. много е не-добре-чувствано.
няма радост в бълбукането на потоците в мен. даже не ромоли. ривър финикс ми донесе изчитането на хесе навремето, заради реката от сидхарта. майка му е била луда явно. пълно спокойствие без никаква радост. толкова е гадно, защото не си струва да го напусна точно в момента.
сатурновата дупка тази година ме въвлича в покойте си след, а не преди.
за пръв път денят мина под знаци различни от "рожден".