за да стигнеш до ада не е нужно да тровиш кучето на съседа или да настъпваш мравки. достатъчно е да се поровиш из кашоните на плиска и да се бръкнеш за 2 лева.
всъщност си купих ''ад'' не защото смятам да го чета в скоро време, а главно заради надписа вътре:
- за спомен от мен, за мен. -
тъй като изданието е от ''библиотека за ученика'', този надпис най-вероятно е следствие от скучни часове по литература, но все пак иронията малко ме трогна. така де, не знам точно каква е иронията, но като че ли би трябвало да има.
надписът ми напомни за хората, които се обаждат в радиото и поздравяват себе си. поне знаят със сигурност, че поздравеният ще слуша в момента.
надписът ми напомни за писането на дневници и как или адресираш самия дневника (''скъпо дневниче''), или себе си (''много си тъп бе''), или ''незнайният събеседник'' (''да ти кажа, много жалко''). и как между тези голяма разлика няма.
надписът ми напомни за хората, които си говорят сами или които говорят на хора, които не ги слушат.
надписът ми напомни за танцуващите сами в дискотеките.
надписът ми напомни за неизпратени писма, за песни под душа
напомни ми за "we live, as we dream - alone" на Joseph Conrad
напомни ми за "адът, това са другите" (дрън дрън).
напомни ми за Winston Churchill: If you''re going through hell, keep going.
а накрая:
"Съзрях през проход, който се отвори,
тез хубости, с кои небе блести;
излязохме тогава в ширните простори
и пак видяхме светлите звезди."
- ''Ад'', Данте Алгилиери, два лева