Има моменти, в които си казвам "ето за такива моменти си струва човек да живее и да минава през всичко!"
Днес беше един такъв момент. Животът е прекрасен, дърветата са оранжеви, небето - ярко синьо - такова, каквото може да бъде само тук. И не ми пука, че колите минават бързо, не ми пука от това, че е студено, не ми пука от това, че не съм си у дома. Всичко, което имам, ме прави щастлива. Не ми пука от онези, които се взимат насериозно. Не ми пука и от онези, които не се.
Пука ми само за това, че всичко ще бъде наред. Всичко ще бъде такова, каквото си го заслужа. Такова, каквото си го направя. Смея се на глас за онези, които си правят планове. Радвам се за приятелите си - те са всичко.
Понякога си спомням Шейла и ми става мъчно, но сега ми е весело. Искам да правя това, което правя винаги, когато ми е весело. А после да легна изморена и да заспя.
Нямам повече какво да кажа. Достатъчно ми е само да го чувствам. Защо го пиша ли? За да може някой ден като ми е гадно, да го прочета и да се стимулирам за следващия миг като този.