ужасно, ужасно!
ужасно хубаво е, и тъкмо като го написах всичко се промени...
исках да кажа колко спокойна и заспала е котката на братовчед ми на сантиметри от мен, как гледа сънено, чекне се, завира си главата в себе си и дри ми даваше да я галя. и точно когато сега последно я погалих, се опита да ме убие. вече гледа събудено и някак през мен. и знам,ч е ако задържа повечко ръка пред нея, може да я изяде, познавам го по погледа й вече и бързо се отдръпвам. иначе днес цял ден мия чинии в леля ми, която си подрежда кухнята, а пералнята кротко върти дрехите ми. май са готови.
и вчера сутрин черният котарак Чокапик, който ме дереше и хапеше леко и после ми облизваше раните с много грапавия си език и почти не обърках пътя за квартирата.
влюбено ми е.