Завръщам се там, от където връщане няма.
Ще изчезнат ръцете, поглъщащи сънените ми страхове,когато гърми нощем и е студено.
Няма да вдишвам никотина, който той издишва замислено и спокойно през плътна завеса катран.
Ще чувам изпомването само на своята кръв.
При него сънувам най-цветно и истинско.
Дните ми са естествени и завършени и всеки път, когато си тръгвам късам от себе си плът...
Боли ме.