не знам защо непрекъснато трябва да изплуват някви грозни неща в съзнанието ми, няма ли край, не свърши ли вече, не може ли просто да ме оставят намира ?!? избягах,да, и вече съм далеч и никой не може да ме нарани - никой освен аз самата и безкрайните минути, които се оттичат покрай мен ... и какво - нали това беше, което искам ... избягах и никой, никой няма правото да ме разочарова, защо тогава още го правят, защо се е утайло едно чувство на неприязън, в какво съм се превърнала тогава, след като то е факт ?! би било толкова по-лесно да нямаш никого когото да огорчиш , да отвратиш или подразниш, защото по дяволите си самият себе си и искаш просто да се усмихваш на живота, точно както всички нормални хора ... самотата дори не чука, когато се прибера - тя просто седи на фотьойла до мен, безмълвна и замислена, без дори да ме упрекне ... не исках ли точно това ? сила? не, просто истина... някъде ... никой..