Do you ever wish to be someone, or something, else?
Сега пиша от място което не помня, в което не вярвам; и толкова мое да съжалявам че няма друг някой, което ще сподели. Тук всеки нюанс избледнява в минорна терца във вкус, по-познати от алманаха ситноизписани метаморфози; такива каквито не съм и няма да притежавам, ако и част от самотния остров сред океана, събрал помежду си пътища и потоци, който мъгливите утрини отводняват в безвремеви кръгопад, разделящ капките поотделно. Когато тя, разпоредителката, пожелае възмездие - възможностите биват две и единствено, едната винаги безобразно прекрасна; другата само статистика.
Why the masquerade is such a romantic form of entertainment?
Сега пиша от място, което не съм искал, в което знам че не съм врекъл названието, разсъдъка си и временното благоразположение. А друго такова няма; това посвоему прави престоя специален колкото още безчет разпознавам. Или пък няма да срещна. Вярвам, че портите на въображението мога с един удар в пепел и прах надълбоко да счупя, но знам също да трябва поклон и признание, когато ще движим рамо до рамо до друг и един - независимо, безкрайно превъплътили се образ във образа, цвят във цвета, тон в песента, дух във плътта.
Sometimes these masks can trap us, hide who we really are, even from ourselves.
Продължавам да пиша от мястото, там където листите са изписани а мастилото ми привършва. Боря се с думите да надскочат хаоса, подобно на всички останали със телбод, с пирон заковани на бял фон и мисъл за другите безвъзвратно отмити. Ще се опитам още веднъж по-малко със поглед, а повече и на вкус синкаво-сивия дим да позная как избледнява, колко време умира и къде се преражда. Или се ражда само скуката на минутите с горчивината в очите заклети в неразрушима жестокост пресътворена да заличи. Малко още пясък остана, пада и съска възглухо; но имам търпение.
How many special people change?
Сега пиша от място което не мога да пресъздам; което дори не разбирам. Целта ми е ясна и чиста - нямам такива; срок, граници, трън в пръста, стомана в цевта. Само чифт вехти обувки обути на босо, но тях също ще принеса в жертва на месеца, понастоящем, мокрото повествование и плиснало в крачка възторжено любопитна, напомняйки ми сезона тържествено скрил твърда буца размесена с него във блюдо от камъни, цитрус и краснопис.
How many lives are living strange?
Сега пиша с кръв от своята собствена - навсякъде където поискам - защото така и деня и във полуздрач е престъпно достъпно да се разплискам през всяка лепкава капка изтекла. Пиша бавно и много повече съсредоточен в клаузите измежду думите, които някак и някога ще съшия в плътна драперия спусната доземи; а всъщност - колко жалко, че толкова малко (раз)казах.
Have you ever needed someone so bad?