Днес се събудих с мисълта, че трябва да напиша писмо на някого. Дали ще предпочетете мейл, факс или карирана хартия и пощенски плик е все тая - когато нямате на кого да пишете, можете да използвате какъвто и да е носител, включително и този на скритите молитви под душа.
Вечерта като се прибрах, все пак реших, ако не друго, то поне да отправя послание към всички: никоганебъдинещастен (по едноименната книга на Радослав Парушев). Все пак хората в чата бяха тъжни, а може би бяха и весели, но показваха, че са тъжни и объркани, хвалеха се, оплакваха и копнееха за своите мечти, не толкова прости и безсмислени, колкото конкретни, по-конкретни от отговора на въпроса какво съм вечерял - мусака и трушия. А аз искам просто да помълча и да кажа всичко, да говоря за всичко без да кажа нищо, да напиша писмо до някой, който ще го прочете, ще се заинтересова от всичко, което ме вълнува, и ще се усмихне....
не знам как да завърша.май ще е по този начин