и накрая нищо не измислих.
отрицателно до пълно полилавяване на минуса.
толкова е лесно. защо е толкова лесно? защо всеки път го казвам с все по-голяма убеденост. особено този път. и всеки път са обяснения и думи-думи, които сякаш са все едни и същи и казани на автоматик и още повече на автоматик чути и съвсем не разбрани. неща, които не мога да обясня. от топки в гърлото и студени ръце. неща, които не мога да кажа директно, защото нямам доверие, братче. защото е 3 през нощта и през сутринта, и ако нямах компютър пред себе си, бих била малко по-спокойна и щях да спя вече.... ами да спя вече..