тома се пръква в зеленината на руското посолство в 12 на обяд с мисията да намерим сутрешна цигара
засичам не кого да е, а алекс на абсурдното интервю за детегледачки в увеселителния парк от ада
we take the long way home и по пътя баща ми бибитка от някаква кола, за да сбъдне мечтата ни за кола в двора
там става дума за поети и алекс казва нещо, което ме подсеща за ТОВА стихотворение
по-късно в мрака на докторска холи джи разказва за случайни запознанства в подлези, които водят до стопове и филмови сцени в един явно не тъй квадратен град. нищо не е толкова квадратно, колкото изглежда. историята е толкова интересна, че хората, които търся, сами минават покрай нашта пейка
април ме сепва и тази година и с облекчение виждам, че пак е било само лош зимен сън – нещата се подреждат сами, а поезията се случва на онези, които мечтаят за нея :)