Coldplay- малката усмивка, която бях забравила
И естествено, резултатът не закъсня
Нищо, че е от малко тъжничките усмивки, все пак е усмивка
с чувство за не-толкова-загубен-ден
потупвам се по рамото и продължавам напред
дали нещо-правенето ме държи на повърхността
държи ме далеч от мислите
все още не знам дали наистина се научих да живея с тях,
или просто ми е хубаво да си мисля, че е така, но за всеки случай се затрупвам с хиляди други неща, за да не остана сама с тях и да ми се наложи да разбера.
Някак си..странно е, нали? Когато стигнеш дъното, после нищо вече не може да те уплаши. А след това живееш още малко и разбираш, че нищо не е от такова значение, нито дъното, нито нищо над и след него.
Защо да се отдава значение на нещо такова, когато има толкова много неща, там, навън, които чакат да им дадеш значение..