Нощта заспива черно-бяла, млада и разтърсващо сама,
завита с мъгла от одеала.
Иска ми се всичко да е по-лесно.
А меланхолията да е следствие на локвите в разкъртените улици и сивостта.
Не на нещо мое и вътрешно. Потребност.
Имам нужда да обичам, обичам, обичам.
Понякога целия свят.