Прясно събуждане с миризма на (напоена с никотин) ароматна кожа. Очите ми се разтичат преди да съм ги отворила.
Преди още да съмне и да осъзная колко съм уморена.
Колко адски съм уморена!
Лекцията изкарах в полусън, който разсейвах с още и още кафе, докато колената ми омекнаха...
Някак си удържах на фотографските хидрохинонени и серни разтвори, репродукции и пещери в импровизирана лаборатория, която ми се виждаше далечен ад.
Някак си.
Снощи беше чудно.Странно.Нетипично.
Колко годишна бях, когато за последно с приятелка сме се промъквали закъснели и премръзнали в къщи, за да се сгушим, шепнещи момичешки тайни под завивките.Докато всички спят.
Неразвълнувано.(?)
Май, за последно в девети клас.
Е, снощи бях петнайсетгодишната, която е пропуснала вечерния час и се е кикотила с часове и се е шляела по заледената, втвърдена кал, и е изпускала шала и автобуса си, а носът и върховете на пръстите й са порозовявали от смях и студ, и безгрижие.
На утрето, макар и недоспала, е знаела, че винаги може да се връща там, където вече е била.
Винаги.