Всъщност те харесвам, защото се върна,
да ми вдъхнеш надежда да чакам.
Защото в случая времето бърза,
но отива другаде някъде.
Защото избираш със сила и воля,
а не с бездушна вина,
защото се опитваш сам да се бориш,
а аз съм от онези с чувство за смях.
Харесвам те, защото спрягайки думи
сега те усещам до мен.
Защото знам, че на път тръгвайки,
имаш нужда от спомен ... и блян.
Защото съм тук, защото съм твоя.
Цялата. Без колебание.
И аз знам, че мога да чакам,
щом в чакането няма страдание.
Това е връзка отвъд баналното "искам те",
защото си вътре във мен.
Това, Саше, е само началото,
продължението е твърде далеч.
Аз съм с теб, единствена, най-вече себе си,
сбъдване на вяра в човек.
Избор без правила. Правила без етикети.
Слънце, много слънце, в душа на дете.