заспах на пейката в парка, на слънце заспах и се събудих абсолютно безсилна, за да се чудя час и половина с какво да се прибера
и да слизам от рейсове и трамваи в страх от контрольори, които не се появяват
пълно е с хора, които ми казват здрасти
сега не мога да стана от тоя стол
а трябва да си сваря кафе и да се движа
толкова съм тежка днес че погледът ми се е бил забил от орлов мост до плиска в лицето на някакъв тип в 305
не съм усещала
бях заета да се държа и когато слизах забелязах колко смояно ме гледа някакви много ярко сини очи
мисля си немислими неща