тя идва в дни на пълен покой. например понедениците.
понеделниците са тихи, защото светът влиза в своите правилни релси и всичко кротува в своя сигурен ритъм.
та значи, идва в понеделник. 2 декември. примерно.
времето е меко, лека мъгла
денят едва започва, едно момиче прочита епилога на 328ма страница, затваря книгата и се замисля. а после става с огромната си пижама, изяжда един сандвич, къпе се, почиства си обувките, облича се и излиза. все така замислена.
по-късно през деня разбира за раждането на едно дете и за смъртта на един старец.
калин се е родил.
иван е починал.
светът се обръща и животът спира.
небето слиза долу, а бетоненият град се качва горе, надвесен и черен.
става тихо като в мъгла.
тя идва в своята в лодка. бавно. отдалеч. спира, оставя греблата. оглежда се бавно. а после закрива лице с ръце и заридава.
и капките се стичат, и се сливат в локвички, локвичките - в реки, реките - в море. и накрая небето се пълни с безкраен океан. и в него се пръкват чехълчета и зелени еуглени, после медузи и охлювчета. после идват рибите, акулите и китовете, Чавела запява и животът започва отново.