Събуждам се прегърнала нощта,
в която липсва ми дъха на живината.
Събуждам тялото си в синкавата бледност,
в която липсва смях и полет.
В съня без думи се разливам в празнина,
която носи тръпкащи въпроси.
А в утрото настъпила съня,
се спъвам в думите на чужди хора.
Не, не очаквам заранта.
Нощта я мразя - тя ме съди.
А посред нощта, посред деня.
Аз те обичам. Въпреки умората.