чудя се как все успяваме да преплитаме думите в нашите кръстословици..питат ме какво казал,и с кои думи.искат да знаят да чуят да са информирани.за какво е тази информация ,къде все търсим в нея себе си.или това другото на хората около нас.после да я манипулираме да я сдъвчем да добавим поредната точка и запетая в думите на другите ,изречени от нашите устни.и заклеймяваме порицаваме всички които също като нас не одумват и обсъждат.хващам се за главата вече.сещам се за моите очи-гледат виждат търсят нещо интересно за мен за да видя да знам.постоянно се шляят обхождат нечий дрехи,на други в ръкавите.аз говоря но си мисля за тях какви са.малък заговор между мен и тях се оформя -намирайки търсеното да си го запазим в случай на нужда,за да го използваме в глупавите си цели.и ето качвам се в асансьора насочвам се към желания етаж,но имам засада човек след мен.в миг се оказваме сами ,споделяме си вдишванията и учтиво се питам за етаж.търся нещо вече търся копче бягам от очите от прекия контакт ,срам ни е .в един асансьор с непознат човек.и всъщност няма как и да избягам -от точния час,от как си,прогнозата за времето,от мобилния си телефон.понякога оставам в някъде на сам,съвсем случайно се получават такива моменти.спирам на последния етаж и излизам виждам през прозореца света .и се замислям ...стоя и си мисля ...после си тръгвам натискам първи етаж ....и следват звуци.замислям се за човека.беше непознат въпреки познатите дрехи ,обичания аромат.да имам информация но се губи източника вече.продължавам напред в следващия магазин ,стая влак ще се срещнем дори и с вас зад очилата ви.които не носите.