Искам да чувам единствено шепот, който успокоява и притъпява сетшвата, защото именно те са изморени да възприемат света. Имам чувството, че строя кула от карти и всяка нощ като заспя тя се срутва и почвам отначало вече за Н-ти път на сутринта, но не се отказвам и аз не знам защо. Искам да чувам монотонен шепот, който да ме упои и да ме отведе отвъд надеждата да видя кулата цяла, за да мога да продължа да я градя заради самото съзидание, задето създавам нещо, заради магията на издигащия се от безидейността свят, а не заради самия гаден свят. Не искам цел, искам концентрация, искам сили, искам хармония. Искам шепот---
---защото имам нужда да вярвам, че някой се моли за мен. Аз сам отдавна съм загубил тази способност. А имам нужда от благословия.