Учителят по физика в гимназията,в която бях възпитаван в течение на шест години, бе фин човек. Много коректен и един от малцината физици,които наистина бяха схванали теорията за относителността на Айнщайн. На какво можехме ние,учениците,да възразим? Теорията на Айнщайн била ясно и конкретно потвърдена в безбройни експерименти,казваше той, и всеки аргумент,насочен срещу нея, бил вече опроверган.
Запомнил съм един пример, който постоянно съм посочвал в по-късния си професионален живот. Колкото по-бързо лети един обект,толкова по-бавно преминава времето. Така казвал Айнщайн. Твърдението му се доказвало с помощта на мионите. Това са невидими частици, възникващи от космическото излъчване. Всъщност тези частици не би трябвало никога да стигат до Земята,защото възникват прекалено далеч от нея и "живеят" само две милионни части от секундата. Преди да стигнат до нас, би трябвало да са "издъхнали". Въпреки това измерваме падането на миони. Защо?
Ефектът се получавал от разтеглянето на времето,обясняваше нашият учител по физика.Тъй като мионите се движат почти със скоростта на светлината, за тях времето протича по-бавно,отколкото за нас. Край!
Друг експеримент бе проведен едва през 1972 г. Тогава двамата професори Джоузеф Хефеле и Ричард Кийтинг взели два синхронно вървящи атомни часовника, в два реактивни самолета. Двете машини стартирали от Лос Анжелис около планетата,всеки в обратната посока. Според теорията за относителността двата часовника трябвало да измерят различни времена. Наистина двамата професори потвърдили, че била доказана разлика от 132 наносекунди (1 наносекунда = 1 милиардна част от секундата).
Още веднъж била потвърдена теорията на Айнщайн.
После изминаха години. Както всички студенти, и аз бях твърдо убеден в теорията на Айнщайн, както и в това,че нищо не може да е по-бързо от светлината.
Сега знам повече.
Мионите се сблъскват със Земята,защото възникват и в нейна близост, а не само надалеч (както се смяташе) и не се разнасят без следа, защото благодарение на високата си скорост по-рядко се сблъскват с други частици. А професорите Хефеле и Кийтинг са работили небрежно по време на експеримента с атомните си часовници. Самите часовници показали неточност от 300 наносекунди - така че измерените 132 наносекунди са били в рамките на обичайното отклонение. Неприятно. А как стои въпросът със скоростта на светлината?
Професор Гюнтер Нимиц от университета в Кьолн измерил в многократно повторен експеримент 4,7-кратна светлинна скорост. При това по две съвсем еднакво дълги пробни отсечки били излъчени микровълни. В едната отсечка вълните трябвало да минат през тунел, а в другата - не. Точно измереният "тунелен ефект" показал надсветлинна скорост. Междувременно експериментите са повторени в различни институти. Например в университета "Бъркли", Калифорния. И сега какво, господин Айнщайн?
Учили са ме, че пътуванията във времето са пълна илюзия. Но вече и това не е вярно. "Излъчването" на предмети и дори живи тела, което виждаме в научнофантастичните филми, било пълна глупост и нямало да се осъществи и след десет милиона години. Но именитият физик, Стивън Хокинг е на друго мнение. Натрапват ни се въпросите: Какво е време? Какво е минало? Какво е бъдеще?
През 1967 г. Джералд Фейнбърг, професор по теоретична физика в Колумбийския университет, Ню Йорк, публикува студия за частиците, които съществуват само над скоростта на светлината (Фейнбърг: "Възможност за по-бързи от светлината частици", публикация във "Физикъл ревю"). Нарекъл частиците тахиони, от гръцката дума "tachys"= бърз. Последствията от много чисто изчислената "тахионна теория" са зашеметяващи, защото тахионите могат да се движат обратно във времето. Докато в нашата жизнена система всичко се движи от миналото към бъдещето, то при тахионите става обратното.
Нека да си представим уред за мълнии, свързан с приемник, който може да регистрира тахионите. Приемникът е програмиран така,че да светва, щом улови тахионен импулс. Нека още да си представим, че точно в полунощ един сателит излъчва импулс на тахиони. Какво ще се случи?
Още не е полунощ, но приемникът излъчва мълнии,преди сателитът изобщо да е излъчил импулса. Как е възможно ли? Времето във физическата система на тахионите не е идентично с това в нашата система.Онова, което познаваме като принцип на причинността - а именно,че всяко действие трябва първо да има причина, вече не е вярно. Протичането на времето се възприема само от нас, хората.
Има ли същества, които си играят с времето? Които го преобразуват, изкривяват, напасват? Същества,които се опитват леко да насочват човечеството в определени посоки? Може би чрез изобретения, които изпреварват времето им?
Откакто проумях, че времето не означава просто протичането на нещата, смятам всичко за възможно.