Не остана нищо от Преди.
Преди беше неподправено, изпълнено със сладостни илюзии и спонтанни чувста, Преди всичко беше черно и бяло, мрак и светлина, радостно или тъжно. Преди нямаше място за съзерцание, защото животът ни водеше с дълги обиколки, а ние се втурнахме презглава да го гоним. И преди да го догоним минахме през цели пожари светлина, през цели стени от обстоятелства, през цели облаци от неразопаковани надежди.
Когато догонихме времето, то ни остави да го подминем, за да останат зад нас всички Красоти на невежеството - наивни преувеличения, инатлива вяра, химерни надежди.
Не остана нищо от Преди. Само разговорите ни нощем в сумрака на отразената градска светлина. А сега накъде?