Опитвам се да дишам дълбоко, но забравям, а сърцето тупти и оглася цялата пещера, оглася и цялата глава моя. Цветовете щракат сами без да питат има ли светлина и искам ли да ги виждам.
Когато дърветата са изкривени, а небето пада бавно, за да донесе нощта, крача през полупознато място и от сянката си се плаша, когато открия, че я няма.
А някой пляска с крила
А някой гледа в нищото и търси пътечката...
... но със затворени очи