"
Обичай ме силно.
Отдай ми се смело.
Всеки миг с мен да остане незабравим завинаги.
"
Мисля, че красивото пожелание на госпожа "Нова година" или на госпожица "2008" (ако звучи по-приемливо) остана неразбрано, но понеже това не е нищо ново, предпочитам да се съсредоточа върху неоспоримия факт, относно дълбоко врязаните следи в съзнанието.
***
Единственото пожелание, което искам да сбъдна е да намеря начин, по който свободата се управлява или място от което да наблюдавам как се самоуправлява.
Много години си пожелавах "свобода", докато бавно се доближавах до знанието, че свободата не е нищо по-различно от ограниченията, които сама си измислям, за да ми е интересно. В минало време.
Сега не съм сигурна какво свободата значи за мен. Изобщо не знам какво да я правя. И непрекъснато се влюбвам - нещо като отдушник на трупащото се напрежение от неупражняването. Любовта избухва през порите устремена нанякъде, абсолютно безконтролно. Думите рисуват обагрените емоции, а душата ококорено се опитва да схване позициите на противника, за да се скрие в най-подходящата землянка. Анджелина Джоли участваше в един филм, които аха да завърши с очакван край и една мина се взриви, в имено такъв сняг, какъвто е този отвън сега.
Загледах се днес през терасата. Едни частички от снежен прах блестяха пред слънцето демонстрирайки цялата си красота и очарование, пред неговия поглед. Споделих някога, че имам необходимост да съм съблазнителна в нечий очи, за да имам желание да съблазня.
Цветен прах. Бялото събира спектъра. Размножителност на растения. Вода в твърда форма.
Пак си изгубих размера на гумите.
Зимата е чаровно увличаща в забрава.
***
Другото ми пожелание е паметта ми да ми услужи със способността си да забравя лошотията. И твоята.
И моята.