стоях си и си гледах земята. бях на някъде около 7-8 метра от нея и си представях как падам по лице. естествено както по филмите нищо не ми се случваше след падането. нямаше поражения. никога няма поражения. досега не е имало. дано и да няма. и така.. стоях си, стоях си, стоях си.. от време на време се оглеждах в тъмнината с надеждата да видя някой, но не. беше си тъмно. и аз все пак си стоях. беше ми студено. не се облякох. мина малко време. не знам как се стоплих, май влязох вътре, и после пак ми беше студено. да. стууууууд. а иначе беше простичко. ''кажи нещо'' - ''какво да кажа''.. ''ми не знам.. кажи нещо''.. ''ми добре''.. окей. интересно, нали!? яде ми се салата.. плюс нещо вкусно.. което да си пасва със салатата, която ми се яде. иначе нищо не ми се прави. май ще спя. не обичам да очаквам големи неща от себе си. а и от другите. трудно е да не очакваш нищо от никого, но все пак.. нека опитвам! може да е за добро, въпреки че се съмнявам... хайде, първа вечер. фалстарт! шегув.. не беше фалстарт.. просто не тръгна добре. хайде.. кога ще е втора вечер? нали няма да е когато искам? да, благодаря!