И въпреки всичко винаги ти остава по някоя малка утеха... нечия скрита усмивка, или пък непозната песен по радиото, а защо не и чаша чай в тъмния хол - винаги можеш да почувстваш нежната сладост на спокойствието. Едно благоуханно безразличие...
една освобождаваща безпомощност...
една ведра празнота...