всички си правят некви равносметки в края на годината
вадят отнякъде измачкани листчета и почват да отмятат - ето това свърших
онова не
станах по-умен (красив, известен, добър) и т.н.
купих си...блабла - тук списъкът е доста дълъг
и после - през новата година
няма вече да
пуша
да си бъркам в носа
да злобея
да плета интриги в офиса
да бъда сноб
ще
започна да се храня правилно
ще кажа на шефа какво наистина мисля за него
ще ида в мадрид
или може би във флоренция
ще преспя с някого само заради удоволствието да го употребя и после да го захвърля като счупена играчка
ще си купя....
има ли значение - тези обещания се изпаряват заедно с махмурлука на 2ри януари
а аз явно дори не си направих труда да си направя тази равносметка. да я напиша на листче и да я прочета след година.
или може би листът е празен
на сърдечния фронт - нищо ново
на работния - нищо особено
но ето че повя онзи вятър
една две години - достатъчно време за да изградиш нещо, да иззидаш стените на своя малък свят, да намериш няколко сродни души...
тогава повява онзи вятър - и аз тръгвам, като циганите, изоставям този живот и почвам отново да строя отначало
после се обръщам - дали тези крепости са мои? изглеждат толкова далечни...
напоследък имам усещането че някъде по пътя, в хилядите разговори загубих себе си
не си ли ти човекът, който събира хората, а остава сам
и докога ще съм подвластна на вятъра...