така написано, заглавието звучи все едно великият български революционер е въртял бизнес с млади моми, мале. като в пиесата "къщата на иван" представям си в някое забутано село из балкана: къщата на ботев - "ето тук, дами и господа, са частните стаи..." става дума за улица христо ботев, естествено.
та въпросното заведение се казва ''червеното'' и като разбрах, че е било публичен дом, ми се искаше да не съм сядал на сепаретата. цветовата конфигурация на клубчето е подсказана от името. всичко беше червено: лампите, сепаретата, бузките на хората, водката (sobieski cranberry), сокът (вишни). като в оная детската песен дето сега я използват ing bank, само че не оранжево, а червено.
дотам се стига с трамвай 6 от петте кьошета.
до там не се стига с трамвай 9.
ако някога някъде ми се развали колата, искам да е на улица христо ботев. там хората или се хранят с авточасти, или всеки път ходят по половин час до най-близкия дюнер (промоция 2 малки за 1 лев, но капят)
на купона музиката от време на време спираше, защото усилвателят прегрявал. нищо чудно - вътре беше такава жега, че се траеше само в другия край, при пилона.
музиката беше преобладаващо поп-фолклорна, което не пречеше особено.
таванът беше прекалено нисък - не можех да си подмятам фъстъци и да ги лапам от въздуха.
а, и още нещо за интериора: навсякаде имаше огледала. стените и тавана бяха целите облепени с огледала. където и да погледнеш - ти самия. след време просто свикваш да се гледаш навсякъде.
вратата към тоалетната не се заключваше и се ходеше до тоалетна по двойки - единият пази, другият - не.
докато прекосявахме целия христо ботев за дюнери, една кола спря и от вътре един циганин попита "брато, да знаеш накъде е за факултето?" исках да го питам дали приличам на човек, който ще знае, но преглътнах расизма си и казах "не, сори, не знам", което в последствие ми се видя малко неуместно.
май серчето беше права, гг наистина мие мозъци; напоследък всичко неволно го пиша като естествени истории, без много сюжет, без завършек.
и ето сега, хич не на място, малко подранило, моето
end.