писна ми :
някой да ми казва как трябва да се чувствам и как не
да не мога да говоря на глас
да съм затворник в тая къща
да не мога да пея силно с музиката сутрин
да няма изобщо музика сутрин с кафето
сичко да е тихо и спокойно
разговорите да се изчерпват до яденето,къпането,спането,тоалетната и процедурите по косата ми
да съм такова бебе понякога
да ме дразни сичко и нищо да не ме радва
да не мога да споделя с някой какво искам да правя и да продавам еи така на улицата
да ми се иска да те разтреса едно хубаво, че да се отпуснеш
да си недоволен от мен и да искаш да ме промениш
да искам аз да те променя
да ми се иска да пиша такива глупости
да ревa и да съм толкова нестабилна
и от тва да трябва се отстоявам всеки път
да се чудя какво значи да съм ти дъщеря
наистина толкова много ми писна, но бас ловя че има още много...
с две думи адски безсмислен пост, но просто трябваше да го излея някъде...