аз съм човечето от нищо, което яде само дупките на кашкавала и не може да си разбие главата в стената, защото тя е от нищо; защото когато е най-напечено трябва да се пее, да се танцува върху леда.
от незапомнени времена в една бъчва било затворени вино - в образа на най-обикновена зелена бутилка, запечатана с восък. времето се разтворило в тази бутилка и постепенно нещото се превръщало в коняк, псле в ликьор, а всъщност - амброзия с цвят на котешки очи, непроницаемо. и какато Кришна обича да се наслждава, така и аз я усетих тази 40 - годишна бутилка отлежало вино. и си пожелах да мога пак да го повторя