обзела ме е някаква тотална безкрайност, безмерност, необятност, тя казва, че съм голямото зле, гоня снежинки с език, земфира в ума ми и танцуващи хора на които плача и се смея едно след друго, опияненоето, сняг, преливам от себе си на балончета, после ми казва, че съм лъжец, но за бога, вече на кой му пука, просто не ми пука, толкова щастлива, установява, че трябва да бъда сама за себе си но не мога да се пусна от сладостта ти обгоряла съм закъсняваща и кк е толко,ва толков хуууубаво.....
ако знаеше, ак имае и най-малка идея, ако беше там с мен, щеше да ми вярваш, щеше, но има ли зачение вече, намерих си свободата, и канела е някъде наблизо, намерх, намерих се............................................