иии да. вчера беше 16.04.2005. повече няма да бъде 16.04.2005. но по-важното е с какво ще го запомня този ден. дали като някакъв кошмар, в който съм се чудел как да заговоря някого или като един хубав ден. всичко останало губи смисъл. аз трябва да преценя дали е по-важно да се радвам на всяка усмивка, която получа, да запазвам в съзнанието си всеки топъл поглед адресиран към мен или всяка сутрин да си ставам като по задължение в определения час.. и с една и съща мисъл в главата. ежедневието пречупва много идеи. искам да се освободя от това и да започна с всичко и с всеки наново. без разните предразсъдъци. и кога по дяволите ще спра да се ядосвам, когато навън вали?