Аз вярвам, че дните в нашия живот са различни и всяка сутрин със ставането си, ние отваряме нов ден, за да го затворим вечерта с лягането си. Като торба с фабрични пожелания, в която има и добри, и лоши, ние ги приемаме със смирение или пък възбуда като даденост, против която не можем да се борим. Защото всеки ден пречупва през своята призма събитията от деня и те никога не могат да се повтарят, дори и да са еднкви, защото дните, в които са се случили, са различни. Така обикновено, преди да си лягаме, се опитваме да направим проста равносметка на преживяното, по което съдим дали денят е бил добър или лош и го затваряме, лепвайки му едносричен етикет: "Да!", "Не!", "Хубав", "Лош", "Среден", "Става", "Безличен"... Някои дни трябва да си тръгнат, защото са лоши, други - защото са твърде хубави. Все тая. И в двата случая трябва да си отидат, за да можем да изтеглив нов от чувала...