пак чакам. цял живот май това правя. чакам да мине това, да дойде онова...трябва да се взема в ръце и да действам. без да се напрягам.май бъркам мечтаенето с чакането или чакането с мечтаенето. изпадам в някакво deja vu. като нези сънища, който сънувам по няколко пъти, дори и в една нощ. и знам, че винаги свършват по един и същ начин. но това не е сън и трябва да се възползвам от това. искам да сънувам едновременно с някой един и същ сън и като се събудя да знам, че това е станало. искам да помня всичките си сънища.и най-кошмарните също. странно как е заснел един от кошмарите ми...не му казах. май ме познава повече отколкото е необходимо, въобще отколкото осъзнава...