Мисля си по-скоро за вятър, който носи песъчинки. Такъв на топли и студени юмруци, които потъват в кожата.
Мисля си за блажения задух и чистота в силата му. Как ще виждам отдалече лицето ти, като през разплакани очи. Но не моите.
Днес се чудех как тя пуши. И какво си мисли, докато го прави.
После ми стана непричтно безразлично, прибрах си вятъра в куфара, барабар с песъчинките и блъскащите юмруци, напудрих се с малко топлина и ето ме на, извеждам те.