Един ден просто си се разхождах (има такива дни, когато вървя безцелно по градските улици и се вслушвам в шепота на сградите). Както обикновено, гледах нагоре, към небето, защото гледката долу на земята е непоносима! Гледах нагоре и се надявах сляпо да не се подхлъзна, спъна, блъсна в някого, да не настъпя лайно, да не ме сгази кола, или да не ми бръкнат в окото с чадър. Не че валеше... Времето беше ясно и птичките чуруликаха. Не че някой ги слушаше... Но само защото те не се чуват в цялостната какафония от звуци, наречена „градска шумотевица”.
Там, където брезите са черни, пресякох. Припомних си желанието си да се разхождам в бяла брезова гора и да галя корите на дърветата. Уви, не я намирам! Изчезнаха брезите – вече всичките са сиви.
А пък хора късат и разхвърлят жълти страници на стари книги. И мостът целият е покрит с тях. Вървиш по него и отдолу – жълтеникава река от напечатани букви. Страници, страници, страници. Някой късал в миг на безумие (или повечко мигове, щом цяла река е накъсал...).
По улиците има павета. Те са квадратни, изваяни и сковани от лед. Тротоарите са нечистени и аз се хлъзгам напред, напред. Докато не се озова в полите на висок хълм.
Поемам нагоре, вече не толкова устремено. Вятърът, моят приятел, се разбива в мен и развява вълненото палто, в което съм се скрила. Много обичам вятъра. Той е игрив, но и драматичен. Пък и не се натяква, освен когато остро иска да ти противоречи и затова пълни устата ти с пясък.
Но вятърът беше с мен, и една малка усмивка също. Когато изведнъж насреща ми изскочи чудновата двойка – мъж с пекинез. Животното търчи, човекът го гони. Надолу, надолу по склона. Шалът му се разигра по въздушните маси, а обувките му блестяха бели на мърлявата земя.
Аз гледах и погледът ми се смееше. Мъжът за миг се извърна и го видя. А кучето пак взе да бяга! Нагоре този път. Човекът – пак след него. А аз, развеселена, с блага усмивка, пак обърнах гръб на хълма, за да се нарадвам. Как кучето си играе с човека. Хубав мъж. И ситуацията хубава.
Мъж и пекинез. И аз.
Вятърът все ме духа.
29/1/08, 01:30ч.
Овча купел