Кръглите сираци,болни от липса.
Дават си повод да потанцуват изпълзели.
Колят си целувките до кръв,а после замахват към небето.
И кръглите сираци понасят телата си напред,като поданици на студеното желязо,топлата връв.
"Събуждаме се сутрин.Падаме от осмия етаж."
"Събуждаме се вечер.Летим нагоре към тавана."
"Будим ли се през деня и малко по-нататък?"
"Заспиваме като разстреляни в сърцето и кървим през очите."
"Ние всъщност не сънуваме"
Галим си бедрата.Галим си бедрата.И ръцете си галим.
Изсмукахме я сънната артерия.Счупихме я.Скъсахме я.
Направихме си нова.