Доброто и лошото в мен си пречат, наговарят се, копеленцата, и си взаимодействат по някакъв неуправляем начин и всичко това свършва в кълбо стисначи черва, нещо отвъд злото, една тихичка, добре замаскирана, интелигентна, грижовна злоба. Или пък се карат шумно и настава брутално объркване, хората ми губят нишката и получавам досадни угризения.
Затова ги разделям. От днес ще стоят на различни чинове, и гък да не съм чула!
Така докато едното НЕЩО си мисли колко е прекрасно че навън пеят птички в 5 сутринта и София ухае на сънлива поляна с глухарчета, другото ще може да се наслаждава на представата как рита задници до посиняване (на собствения ми крак, не на въпросните задници - ясно е, че ще бъдат сини още след първия удар) и така нещата може и да утихнат.
Време е класа да вземе да научи нещо, а не само да влиза в ролите им!
Welcome, baby.