подиграваш ми се за това, че я желая.
не ревнуваш, не ти е тъжно. не те наранявам, от което изпитрвах смазващ срах... просто ми се надсмиваш. имах нужда от теб, сега по-силно от всякога.
да, мога да преодолея това, че изтръпва, когато докосна челото й с върха на пръста си. мога да забравя начина, по който преживява емоциите си, и моите. и искричките в погледа мога. всичко това ще изгоня вън от себе си, защото мога. защото ти... защото си ти. и е по-важно.
за секунда си помислих, че разбираш. че ти винаги знаеш докъде мога да стигна, дори когато аз самата губя нишката. ти беше там, до мен... и това значеше повече от всичко.
днес с един жест ме накара да забравя за всичко.
my woman, надживявала и съм и любовта, и липсата. но унижението не мога.