Днес не мога да спра да се усмихвам. Не заради любовта, за нея ще цитирам след малко. Заради това, че едно малко дете от вчера се закичи с титла. Ей така е сигурно за някой.
а аз
...
а тя
...
не можем да спрем да се усмихваме.
Изкуството се опря с отработен жест на доброто възпитание, за една най-добра оценка. Когато притеснението се смеси с емоцията "не ми дреме вече", сърцето отеква с неподвластна сила във всеки милиграм течност, на всеки милиметър от километричната дължина на кръвопреносните съдове. Благодаря Ви уверено застана няколко пъти, пред и преди недочуващите оценители, встрани с премиерния брат, да кажат своето 5.25 по две.
Горда съм, защото я обичам.
Радвам се, защото да победиш не се садържа само в успеха.
Около 7 години приключиха вчера. Спомням си много... една объркана дескриминанта, едни аркуси в отговорите. Или часове в сметки преди първо класиране. Или едно трето място, разделен с еднакъв бал. Една страхотна група, един букет заемащ три етажа. Много любов има във всичко това. Хора разни, а Яким ми се откроява. Ина... може би също. Мисля, че беше прекрасно да бъда част от всичко това. до. зад. около.
***
"Обичам битките, предизвикателствата, риска, живота, себе си, всички обичам." Ето това е за днес. Мислех да пиша и още, но само ще добавя, че Станимир има рожден ден днес. И не, аз няма повече да потърся контакт. Макар да знам причините, осъждам действията. Или поне засега. Предполагам, че има страх да не се повтори, примесен с вината, че вече се е случило. Когато самоконтролът се олюлява и губиш своето его, догаждайки къде е центъра, предпочиташ сигурната опора, отколкото вълнението от имагинерното "давам ти всичко, без да имам какво да ти дам". По- ми е лесно да не мисля, особено след периода, в който всеки ден си задавах въпроса "днес мислила ли съм за него". Като спрях да си го задавам и взех да се усмихвам. Малко е нечестно, но то си е така и аз го знам.
Съжалявам само, че няма да сме приятели.
Но... важното е, че обичам.