разни буболечки ми лазят по монитора и ми хакват нервите.. като че ли има всякакви странни бъгове и в живота ми. чувствам се точно като бета тестър на живота си - хем всичко е прехвалено, хем бъг до бъга, мила моя майно льо, и така до края на света.
а след един снежен бой със съвсем пресен сняг всичко изглежда толкова по-хубаво. и след една съвсем съвсем неочаквана изненада за един човек, който си е в българия най-неочаквано. и разни такива наистина хубави и мили работи.
..и все пак нещо не е наред.. ами.. не, просто не е..
имам нужда от някой, който да осени мрака в живота ми. нямам нужда от някой, който да ми трови нервите. имам нужда от някой, който няма да ме предаде. нямам нужда от някой, с когото да се съобразявам. имам нужда от някой, който няма да ми казва колко рошава ми е косата, или колко са ми скъсани дънките. нямам нужда от някой, който да ме гони от стаята си. имам нужда от някой, който наистина го е грижа за мен. нямам нужда от някой, който да е сляпо и до тъпост влюбен. искам някой, който да е моята мечта. не искам някой, който не мога да докосна, не мога да прегърна, не мога да легна в едно легло..
защо винаги всичко опира до там, по дяволите!!!