да придаваш на нещата апокалиптични размери може да направи живота ти интересен като политически трилър (не че смятам подобни филми за интересни...), но и може да създаде сериозни главоболия. пример: преди да напуснеш работата си, изпращаш строго секретен файл с информация за екологична катастрофа на човек, който ще разпространи тази информация...НО забравяш да изтриеш мейла, който те разобличава и в главата ти хвърчат flashback-ове, в които подписваш договор за конфиденциалност; отиваш на интервю за работа; сънуваш, как светът загива; целуваш някого, целувката Юда, си мислиш...
в същото време си представяш как седиш на подсъдимата скаймейка и тлъст прокурор размахва пред очите ти копие от изпратения от теб мейл: "Отговорете с "да" или "не" - изпратихте ли от служебната си електронна поща тази информация на лицето Х на 15 февруари 2008г. в 12:23 pm?" А ти се потиш и заекваш, въпреки че знаеш точно какво трябва да кажеш ("Разбира се, че го изпратих, лешояд такъв!!! И пак бих го изпратил!!!)
всъщност само си мечтаеш нещата да бяха поне 10% толкова вълнуващи, всъщност, няма прокурори, всъщност не си герой, всъщност знаеш, че всичко това е само в главата ти, всъщност запалваш един джойнт, пускаш си музика и се отпускаш на леглото, докато главата ти ехти...