... и след като добре се мариноваш в самота, някъде там долу в тясната си дупка, ще осъзнаеш, че никога няма да бъдеш това, за което си мечал, закоето все още си мечтаеш (ако изобщо). ще се повъртиш още малко в очакване всичко да свърши, но и това няма да стане. Мда. А аз каво чакам тогава? Да спреш да циклиш над чуждите моменти?