пак влезна в мен, прескачам от мисли на думи и се спасявам в неща, които не могат да ме наранят. ако докосна лицето си и ти си там, с цялото си тяло сякаш си до мен. защото знам, че не мога да те видя, и всичко е до крайност обтегнато. усещах различно, защото релаността не е тук, със затворени очи виждах, но тялото бе друго. не ме питай защо. дори незнам вече кое е начало и край и не смея да "искам" . тялото ти. трептенето. желанието. да измиеш с поглед цялата пошлост, няма да те обличам в хубави думи, защото ти си суров и бодеш. само едно мигване ме дели от теб. мога да те обичам само от разстояние, защото не можеш да ме нараниш. не би. обичаш ме. обличаш ме. събличаш ме. с думи дори. под течащата вода устата ми се пълни с твоите устни. завиваш ме с ръце, трептене, игриво. на едно мигване разстояние, а аз се протягам както сутрините под слънцето, когато гледаше като сърдито дете, по-горчив и от кафето. преглищах те на пресекулки. прегръщах те. играех ме си на любов. без правила и много свобода. вкусът ти, сладко-кисело развратен. поемаше ме, а аз те приемах. пазех на топло. и дъхът ми спираше в твоето лице, твоят сутрешния душ. и моята слеобедна дрямка. вплитах се в теб навсякъде, дори и да боде. с пясък под краката. моето...