Любовта ми към всеки следващ действа като вентилатор способстващ изпаряването на любовта ми към всеки предхождащ. Видях го жалко отпуснат в прегръдката на фотьойла, вперил празен поглед във въздуха, който ме обгражда. Опитва се да го пробие, но там отдавна е изтъкана невидимата бариера на следващата ми любов.
Не можех да дишам без него. Полудявах. Нон-стоп. Отприщваше дивотията в мен. Сега виждам, че всичко съм била аз и за радост съм останала аз. Той е бил подстрекател, не участник. Нищо съвместно, била съм сама. В играта съм била сам-самичка. Даже не мие тъжно за него, той ме отблъсна с всички възможни истини, които носи, основната от които е, че зверски се страхува да бъде себе си.
Нека живее, за да се учи. Интересен ми е следващият. Или следващата. Голяма. Единствена. Незаменима. Непреминаваща. Изпепеляваща. Любов.
В мен.