Пролетта

идва като дългоочаквана смърт, оцветява с тъгата си сенките сутрин, прави самотата ми осезаема, като ме поръсва с хладни тръпки. Всичко отеква прекалено силно, ярко е като оловно сиво небе, всяка дума, стъпка, кикот... Непоносимо е.